Тишина

21 ago 2010, 23:01

Poesía » Versos blancos

752 0 1

И пак останах в тишината,

и пак останах в тъмнината сам-сама,

а часовникът зловещо ми тиктака в мрака,

отброява всичките секунди мои,

изчислява някак, тъй синхронно, леко, нещо свое,

няма разлика във интервалите му точни -

само сивотата на безкрайното броене забелязвам

и тишината ме поглъща цяла, само мислите

разсейват ме от тишината наедно с часовника,

броящ миговете ми със някаква прикрита мярка.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.