Тишина
И пак останах в тишината,
и пак останах в тъмнината сам-сама,
а часовникът зловещо ми тиктака в мрака,
отброява всичките секунди мои,
изчислява някак, тъй синхронно, леко, нещо свое,
няма разлика във интервалите му точни -
само сивотата на безкрайното броене забелязвам
и тишината ме поглъща цяла, само мислите
разсейват ме от тишината наедно с часовника,
броящ миговете ми със някаква прикрита мярка.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Илиева Все права защищены
