Тишина
И пак останах в тишината,
и пак останах в тъмнината сам-сама,
а часовникът зловещо ми тиктака в мрака,
отброява всичките секунди мои,
изчислява някак, тъй синхронно, леко, нещо свое,
няма разлика във интервалите му точни -
само сивотата на безкрайното броене забелязвам
и тишината ме поглъща цяла, само мислите
разсейват ме от тишината наедно с часовника,
броящ миговете ми със някаква прикрита мярка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Илиева Всички права запазени
