aap (Ангел)
916 3691
21 sept 2014, 1:10

Тишина 

  Poesía » Otra
375 0 6

Отново сам във тишината!?

Отново сам във мисълта.

Отново неразбран от хората...

Който си обичал до сега.

   

Защо се случва пак -

това със теб не зная...

Грешен ,тъжен ,неразбран...

Самотен с мислите живееш!?

   

Дори си свикнал със това...

Да се дистансираш,

от другите да бягаш...

И да се криеш в самота.

   

Падение не знам дали е .

Възход на тихия човек...

А може би отихнала стихия...?

Или просто че си ти човек...

   

Болежка стара мъчи те

                от скоро...

Сърцето ти измъчва те -

                                   защо?

Опитва се да го повтори...

Това което иска да -

           забрави тя...

   

Нима тя просто е съдистка?

Или непокорна,

неспираща да търси добрина!

   

От някъде се чу въздишка...

И всичко притихна се и спря.

Какво е туй?

Попита тихо някой?

И аз им отговорих...

това е тишина!

   

А с нея идва и човека

търсещ вечно добрина!

Но май изчезнала е нейде?

Укрила се е във шума!!!

 

 

© Ангел Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много вярно казано .Благодаря за искрения коментар !С уважение Миночка !Поздрави!!!
  • И такива моменти има в живота ни,скриваме се в тишината,за да подредим мислите си или да се слеем невидими в нея,за да избягаме от самите себе си.Хареса ми!
  • Радвам се че ти е харесъл стиха.За мен е удоволствие !Благодаря ти от сърце Пламе!!!
  • Като прочетох този стих,
    сякаш го почувствах близък до себе си,
    мисля, че понякога съм изпадала в
    такова емоционално състояние,но
    ти много добре си го пресъздал в стих!
    Поздрави Ангел!
  • Явно не съм успял да пресъздам тишината но не спокойната а вечно търсеща и питаща/ ЗАЩО/ .Тази която се крие дълбоко в нас и дълбае в човека!А така болката ни остава скрита в нас и ни измъчва...
    Благодаря Таничка за точното коментиране на стиха!!!
    Радвам се че сподели!Поздрави от сърце!!!
  • Тишината и болката често са съподвижници в живота ни.
    Стих, който ме замисли!
Propuestas
: ??:??