21.09.2014 г., 1:10

Тишина

526 0 6

Отново сам във тишината!?

Отново сам във мисълта.

Отново неразбран от хората...

Който си обичал до сега.

   

Защо се случва пак -

това със теб не зная...

Грешен ,тъжен ,неразбран...

Самотен с мислите живееш!?

   

Дори си свикнал със това...

Да се дистансираш,

от другите да бягаш...

И да се криеш в самота.

   

Падение не знам дали е .

Възход на тихия човек...

А може би отихнала стихия...?

Или просто че си ти човек...

   

Болежка стара мъчи те

                от скоро...

Сърцето ти измъчва те -

                                   защо?

Опитва се да го повтори...

Това което иска да -

           забрави тя...

   

Нима тя просто е съдистка?

Или непокорна,

неспираща да търси добрина!

   

От някъде се чу въздишка...

И всичко притихна се и спря.

Какво е туй?

Попита тихо някой?

И аз им отговорих...

това е тишина!

   

А с нея идва и човека

търсещ вечно добрина!

Но май изчезнала е нейде?

Укрила се е във шума!!!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много вярно казано .Благодаря за искрения коментар !С уважение Миночка !Поздрави!!!
  • И такива моменти има в живота ни,скриваме се в тишината,за да подредим мислите си или да се слеем невидими в нея,за да избягаме от самите себе си.Хареса ми!
  • Радвам се че ти е харесъл стиха.За мен е удоволствие !Благодаря ти от сърце Пламе!!!
  • Като прочетох този стих,
    сякаш го почувствах близък до себе си,
    мисля, че понякога съм изпадала в
    такова емоционално състояние,но
    ти много добре си го пресъздал в стих!
    Поздрави Ангел!
  • Явно не съм успял да пресъздам тишината но не спокойната а вечно търсеща и питаща/ ЗАЩО/ .Тази която се крие дълбоко в нас и дълбае в човека!А така болката ни остава скрита в нас и ни измъчва...
    Благодаря Таничка за точното коментиране на стиха!!!
    Радвам се че сподели!Поздрави от сърце!!!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...