Тишина

31 mar 2014, 0:36

Poesía

416 0 0

Навън е тихо – онази нощна тишина,

която дълбоко в душата прониква.

Чуваш ли? Тъжна и самотна е нощта…

и колко е тихо, колко е тихо!

Изгубени мисли, мечти забранени…

досега заглушени от дневния шум,

шепнат ми тихо, събуждат се в мене.

Сън е това, о, нека е сън!

Потъвам в мрака и себе се срещам,

коя ли е истинска – аз или тя?

В тишината шепна аз молба гореща:

нека да е тя, нека да е тя.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.