Навън е тихо – онази нощна тишина,
която дълбоко в душата прониква.
Чуваш ли? Тъжна и самотна е нощта…
и колко е тихо, колко е тихо!
Изгубени мисли, мечти забранени…
досега заглушени от дневния шум,
шепнат ми тихо, събуждат се в мене.
Сън е това, о, нека е сън!
Потъвам в мрака и себе се срещам,
коя ли е истинска – аз или тя?
В тишината шепна аз молба гореща:
нека да е тя, нека да е тя.