31.03.2014 г., 0:36 ч.

Тишина 

  Поезия
564 0 0
Навън е тихо – онази нощна тишина,
която дълбоко в душата прониква.
Чуваш ли? Тъжна и самотна е нощта…
и колко е тихо, колко е тихо!
Изгубени мисли, мечти забранени…
досега заглушени от дневния шум,
шепнат ми тихо, събуждат се в мене.
Сън е това, о, нека е сън!
Потъвам в мрака и себе се срещам,
коя ли е истинска – аз или тя?
В тишината шепна аз молба гореща:
нека да е тя, нека да е тя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Или Дадарова Всички права запазени

Предложения
  • Не се срамувай да заплачеш когато виждаш чуждата тъга, понякога сме в сенките на здрача, но вярата н...
  • Навярно много дълго съм мълчал и съм забравил да говоря. Очите ми се пълнят със печал и са претръпна...
  • Бащите никога не си отиват, стоят си там, до пътната врата, посрещат ветровете мълчаливо, а после вл...

Още произведения »