Тишина
1.1K
0
1
Градът е гробище.
В очите ми чудовище!
Аз бях роден човек,
но станах Сатана!
И робът в мен въстана,
но падна във калта...
И в кръв и пот обляна
една надежда пропиляна!
Ангел и Демон в едно се събраха.
И душите им две жално пищяха.
Ни изход, ни вход!
Ни Бог, ни живот!
Да, аз съм роб...
И съм сам, неразбран.
И тук, и там живея
живот неживян!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Дамяна Димитрова Todos los derechos reservados
