26 oct 2011, 13:17

Тишина 

  Poesía » Versos blancos
795 0 1

Градът е гробище.

В очите ми чудовище!


Аз бях роден човек,

но станах Сатана!


И робът в мен въстана,

но падна във калта...


И в кръв и пот обляна

една надежда пропиляна!

 

Ангел и Демон в едно се събраха.

И душите им две жално пищяха.

 

Ни изход, ни вход!

Ни Бог, ни живот!

 

Да, аз съм роб...

 

И съм сам, неразбран.

И тук, и там живея


живот неживян!

 


© Дамяна Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??