Тишина

26.10.2011 г., 13:17 ч.

Поезия » Бели стихове

775 0 1

Градът е гробище.

В очите ми чудовище!

Аз бях роден човек,

но станах Сатана!

И робът в мен въстана,

но падна във калта...

И в кръв и пот обляна

една надежда пропиляна!

Ангел и Демон в едно се събраха.

И душите им две жално пищяха.

Ни изход, ни вход!

Ни Бог, ни живот!

Да, аз съм роб...

И съм сам, неразбран.

И тук, и там живея

живот неживян!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

candy_girl_13 (Мария Костадинова)

2012-07-04T13:37:21+03:00

Поздрав за написаното!