Тишина
1.1K
0
1
Градът е гробище.
В очите ми чудовище!
Аз бях роден човек,
но станах Сатана!
И робът в мен въстана,
но падна във калта...
И в кръв и пот обляна
една надежда пропиляна!
Ангел и Демон в едно се събраха.
И душите им две жално пищяха.
Ни изход, ни вход!
Ни Бог, ни живот!
Да, аз съм роб...
И съм сам, неразбран.
И тук, и там живея
живот неживян!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дамяна Димитрова Всички права запазени
