Dokie (Дамяна Димитрова) Dokie (Дамяна Димитрова)
1 16
Oct 26, 2011, 1:17 PM

Тишина

1.1K 0 1

Градът е гробище.

В очите ми чудовище!


Аз бях роден човек,

но станах Сатана!


И робът в мен въстана,

но падна във калта...


И в кръв и пот обляна

една надежда пропиляна!

 

Ангел и Демон в едно се събраха.

И душите им две жално пищяха.

 

Ни изход, ни вход!

Ни Бог, ни живот!

 

Да, аз съм роб...

 

И съм сам, неразбран.

И тук, и там живея


живот неживян!

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дамяна Димитрова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0