Oct 26, 2011, 1:17 PM

Тишина 

  Poetry » White poetry
845 0 1
Градът е гробище.
В очите ми чудовище!
Аз бях роден човек,
но станах Сатана!
И робът в мен въстана,
но падна във калта...
И в кръв и пот обляна
една надежда пропиляна!
Ангел и Демон в едно се събраха.
И душите им две жално пищяха.
Ни изход, ни вход!
Ни Бог, ни живот! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дамяна Димитрова All rights reserved.

Random works
: ??:??