Dokie (Дамяна Димитрова) Dokie (Дамяна Димитрова)
1 16
Oct 26, 2011, 1:17 PM

Тишина

1.1K 0 1

Градът е гробище.

В очите ми чудовище!


Аз бях роден човек,

но станах Сатана!


И робът в мен въстана,

но падна във калта...


И в кръв и пот обляна

една надежда пропиляна!

 

Ангел и Демон в едно се събраха.

И душите им две жално пищяха.

 

Ни изход, ни вход!

Ни Бог, ни живот!

 

Да, аз съм роб...

 

И съм сам, неразбран.

И тук, и там живея


живот неживян!

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дамяна Димитрова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9