26 ene 2008, 11:23

Тишина 

  Poesía » Otra
1144 0 4

Самотна нощ за размисъл

поражда в мен мълчание зловещо.

Не бях достатъчно израстнала

и тази вечер равносметката да срещна.

 

Тъмнината ме убива, мътна и безбрежна,

витаят мисли като шепот в мрака.

Безброй въпроси безметежни,

а аз за отговори отмаляла чакам.

 

Вярата умираща, във мен изстива,

загасваща като ненужен спомен

и струва ми се... Тишината е красива,

подслон жадуван за духа бездомен. 

© Евелина Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??