Самотна нощ за размисъл
поражда в мен мълчание зловещо.
Не бях достатъчно израстнала
и тази вечер равносметката да срещна.
Тъмнината ме убива, мътна и безбрежна,
витаят мисли като шепот в мрака.
Безброй въпроси безметежни,
а аз за отговори отмаляла чакам.
Вярата умираща, във мен изстива,
загасваща като ненужен спомен
и струва ми се... Тишината е красива,
подслон жадуван за духа бездомен.
© Евелина Георгиева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
