Самотна нощ за размисъл
поражда в мен мълчание зловещо.
Не бях достатъчно израстнала
и тази вечер равносметката да срещна.
Тъмнината ме убива, мътна и безбрежна,
витаят мисли като шепот в мрака.
Безброй въпроси безметежни,
а аз за отговори отмаляла чакам.
Вярата умираща, във мен изстива,
загасваща като ненужен спомен
и струва ми се... Тишината е красива,
подслон жадуван за духа бездомен.
© Евелина Георгиева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
