26.01.2008 г., 11:23 ч.

Тишина 

  Поезия » Друга
1096 0 4

Самотна нощ за размисъл

поражда в мен мълчание зловещо.

Не бях достатъчно израстнала

и тази вечер равносметката да срещна.

 

Тъмнината ме убива, мътна и безбрежна,

витаят мисли като шепот в мрака.

Безброй въпроси безметежни,

а аз за отговори отмаляла чакам.

 

Вярата умираща, във мен изстива,

загасваща като ненужен спомен

и струва ми се... Тишината е красива,

подслон жадуван за духа бездомен. 

© Евелина Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??