thedac (Димитър Драганов)
873 1129
2 sept 2017, 9:23  

Тишина 

  Poesía » Civil
391 1 3

Нарочно ми каза да спра да обичам,
във светлия пролетен ден.
В очите ти нежни намерих момиче,
което умира за мен,

но нещо го спира да бъде магична,
една непокорна мечта,
пораснало цвете във прашна саксия,
и нежен копнеж във нощта.

Обичах момичето – звездната фея,
с усмивка, която гори.
И после започнах за нея да пея,
под нежните, нощни звезди.

Обичах крилата ѝ – мека коприна,
тъкана от майстор велик.
Обичах, но всичко загубих наивно.
Загубих, но се преродих!

Останах самичък във тежката буря,
завихри ме див ураган.
Издигна ме! После ме пусна със сила,
пиян, под окъсан юрган.

Очите тежаха, душата болеше.
Но ти си отиде! Нали?
Сълзите течаха, сърцето кървеше.
Безсмислено беше! Млъкни!

Млъкни, за да мога да дишам спокойно!
Млъкни, за да бъда Човек!
Млъкни! И тръгни си, чудовище злобно!
Довиждане, мога без теб!

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Творбата ми доказва състоянието на щастие, което може да прелее в тъга. Границата е толкова тънка...
    Благодаря Ви за милите думи!
  • Колко бързо от "мечта" и "магия" лирическата се е превърнала в "чудовище злобно" за нашия герой! Чак ми стана симпатична тази емоционална метаморфоза.
  • А беше хубав старт ..
    Финалът малко ме изненада!
    Чак се сепнах!
    Но, като цяло, добри заченаци!
Propuestas
: ??:??