thedac (Димитър Драганов)
865 1128
2.09.2017 г., 9:23 ч.  

Тишина 

  Поезия » Гражданска
346 1 3

Нарочно ми каза да спра да обичам,
във светлия пролетен ден.
В очите ти нежни намерих момиче,
което умира за мен,

но нещо го спира да бъде магична,
една непокорна мечта,
пораснало цвете във прашна саксия,
и нежен копнеж във нощта.

Обичах момичето – звездната фея,
с усмивка, която гори.
И после започнах за нея да пея,
под нежните, нощни звезди.

Обичах крилата ѝ – мека коприна,
тъкана от майстор велик.
Обичах, но всичко загубих наивно.
Загубих, но се преродих!

Останах самичък във тежката буря,
завихри ме див ураган.
Издигна ме! После ме пусна със сила,
пиян, под окъсан юрган.

Очите тежаха, душата болеше.
Но ти си отиде! Нали?
Сълзите течаха, сърцето кървеше.
Безсмислено беше! Млъкни!

Млъкни, за да мога да дишам спокойно!
Млъкни, за да бъда Човек!
Млъкни! И тръгни си, чудовище злобно!
Довиждане, мога без теб!

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Творбата ми доказва състоянието на щастие, което може да прелее в тъга. Границата е толкова тънка...
    Благодаря Ви за милите думи!
  • Колко бързо от "мечта" и "магия" лирическата се е превърнала в "чудовище злобно" за нашия герой! Чак ми стана симпатична тази емоционална метаморфоза.
  • А беше хубав старт ..
    Финалът малко ме изненада!
    Чак се сепнах!
    Но, като цяло, добри заченаци!
Предложения
: ??:??