Тишина

27 jul 2018, 23:24

Poesía

202 2 2

Разтопена тишина

ме прегръща и не смея

даже капчица вина

предпазливо да разлея.

Под клепачите горчи

и мълчи далечината.

Има ли нощта очи,

непогалени от вятъра?

Скривам гордост и сълзѝ

във завоя ляв на юли.

Сънно лятото пълзи

детски спомени обуло.

А край мене... тишина.

Разтопена и сребриста.

Кротка болчица една

ме събаря. И пречиства.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Laska (Ласка Александрова)

2018-07-28T23:23:57+03:00

"А край мене... тишина.
Разтопена и сребриста.
Кротка болчица една
ме събаря. И пречиства"

Много хубаво!
vladetoned (Владислав Недялков)

2018-07-28T12:26:14+03:00

Красива и образна поезия! Поздравления, Нина!