27 jul 2018, 23:24

Тишина

  Poesía
383 2 1

Разтопена тишина

ме прегръща и не смея

даже капчица вина

предпазливо да разлея.

 

Под клепачите горчи 

и мълчи далечината. 

Има ли нощта очи,

непогалени от вятъра?

 

Скривам гордост и сълзѝ

във завоя ляв на юли.

Сънно лятото пълзи

детски спомени обуло.

 

А край мене... тишина.

Разтопена и сребриста.

Кротка болчица една

ме събаря. И пречиства.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "А край мене... тишина.
    Разтопена и сребриста.
    Кротка болчица една
    ме събаря. И пречиства"

    Много хубаво!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...