27 июл. 2018 г., 23:24

Тишина 

  Поэзия
240 2 1

Разтопена тишина

ме прегръща и не смея

даже капчица вина

предпазливо да разлея.

 

Под клепачите горчи 

и мълчи далечината. 

Има ли нощта очи,

непогалени от вятъра?

 

Скривам гордост и сълзѝ

във завоя ляв на юли.

Сънно лятото пълзи

детски спомени обуло.

 

А край мене... тишина.

Разтопена и сребриста.

Кротка болчица една

ме събаря. И пречиства.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "А край мене... тишина.
    Разтопена и сребриста.
    Кротка болчица една
    ме събаря. И пречиства"

    Много хубаво!
Предложения
: ??:??