Тишина
Разтопена тишина
ме прегръща и не смея
даже капчица вина
предпазливо да разлея.
Под клепачите горчи
и мълчи далечината.
Има ли нощта очи,
непогалени от вятъра?
Скривам гордост и сълзѝ
във завоя ляв на юли.
Сънно лятото пълзи
детски спомени обуло.
А край мене... тишина.
Разтопена и сребриста.
Кротка болчица една
ме събаря. И пречиства.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
