23 abr 2019, 22:51

Тишина

  Poesía
615 1 2

Тишина

 

Днес ми трябва много тишина.
И съм  тиха. Пиша тишина.
И сълзите си тихо да изсипя.
Сама.
Думите безгласно ми се ронят -
пущам ги, дано намерят път.
Че дълго ми се трупаха в душата.
От много обич, останах в кръстопът.
Приятели - горчилки във душата.
Раздавах се - греших!
Юда ме целуна.И замина.
Простих.
Тихо и сама тъжих.
Светъл ден и всичко е във багра. 
Тръгвам.
Мислите ми цветове да наберат
от аромата на пролетния дъх -
любов искри, лилавеят и трептят.
Велики вторник, лик пред Теб стаих.
Господи прости ми!
На пясък хвърлих семената.
Сгреших!

Елеонора Крушева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елеонора Крушева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...