Тишина
Тишина
Днес ми трябва много тишина.
И съм тиха. Пиша тишина.
И сълзите си тихо да изсипя.
Сама.
Думите безгласно ми се ронят -
пущам ги, дано намерят път.
Че дълго ми се трупаха в душата.
От много обич, останах в кръстопът.
Приятели - горчилки във душата.
Раздавах се - греших!
Юда ме целуна.И замина.
Простих.
Тихо и сама тъжих.
Светъл ден и всичко е във багра.
Тръгвам.
Мислите ми цветове да наберат
от аромата на пролетния дъх -
любов искри, лилавеят и трептят.
Велики вторник, лик пред Теб стаих.
Господи прости ми!
На пясък хвърлих семената.
Сгреших!
Елеонора Крушева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елеонора Крушева Всички права запазени
