Тишина
Тишина
Днес ми трябва много тишина.
И съм тиха. Пиша тишина.
И сълзите си тихо да изсипя.
Сама.
Думите безгласно ми се ронят -
пущам ги, дано намерят път.
Че дълго ми се трупаха в душата.
От много обич, останах в кръстопът.
Приятели - горчилки във душата.
Раздавах се - греших!
Юда ме целуна.И замина.
Простих.
Тихо и сама тъжих.
Светъл ден и всичко е във багра.
Тръгвам.
Мислите ми цветове да наберат
от аромата на пролетния дъх -
любов искри, лилавеят и трептят.
Велики вторник, лик пред Теб стаих.
Господи прости ми!
На пясък хвърлих семената.
Сгреших!
Елеонора Крушева
© Елеонора Крушева All rights reserved.
