kalin_n (Калин Найденов) kalin_n (Калин Найденов)
10 121
12 jun 2006, 11:14

Тишина

1.3K 0 5
В Т Ъ М Н И Н А Т А

Лежа и гледам в тъмнината,
а през главата ми летят,
летят рояци мисли, мимолетно спрели,
а след тях – в душата тишина...
Като удавник пляскам в нея,
не мога да извикам – нямам глас!
Хриптя аз тихо: “Помощ! Помощ!”,
а ехото ми връща нечий смях...
Аз зная чий е този смях –
това ме смазва, но какво да правя?
Дори не знам защо крещя...
Лежа и гледам в тъмнината...

Приморско м.03.1986

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калин Найденов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • petinka67 (Петя Кръстева)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    Красиво е,аз също се видях в тези стихове! 6
  • Steisi (Анастасия Башликова)
    Steisi (Анастасия Башликова)
    Браво чудесно е..Хубаво е да откриваш себе си в чужди произведения
  • metalkata (Блек)
    metalkata (Блек)
    Невероятно е 6 от мен
  • kalin_n (Калин Найденов)
    kalin_n (Калин Найденов)
    Браво и на теб! Чудесна кореспонденция!
  • LYCKI (Росица Петрова)
    LYCKI (Росица Петрова)
    Лежиш и гледаш в тъмнината,
    а в тишината чувам твоят глас.
    Смехът извира от душата,
    примесва се със твоят плач.

    Дочувам твоят хрип за помощ
    и ето виж...подавам ти ръка.
    Къс обич от душата си ти давам,
    за да свети в твойта тъмнина.

    Поздрави за стиха!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0