В Т Ъ М Н И Н А Т А
Лежа и гледам в тъмнината,
а през главата ми летят,
летят рояци мисли, мимолетно спрели,
а след тях – в душата тишина...
Като удавник пляскам в нея,
не мога да извикам – нямам глас!
Хриптя аз тихо: “Помощ! Помощ!”,
а ехото ми връща нечий смях...
Аз зная чий е този смях –
това ме смазва, но какво да правя?
Дори не знам защо крещя... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация