kalin_n (Калин Найденов)
121 528
12.06.2006 г., 11:14 ч.

Тишина 

  Поезия » Философска
1029 0 5
В Т Ъ М Н И Н А Т А

Лежа и гледам в тъмнината,
а през главата ми летят,
летят рояци мисли, мимолетно спрели,
а след тях – в душата тишина...
Като удавник пляскам в нея,
не мога да извикам – нямам глас!
Хриптя аз тихо: “Помощ! Помощ!”,
а ехото ми връща нечий смях...
Аз зная чий е този смях –
това ме смазва, но какво да правя?
Дори не знам защо крещя...
Лежа и гледам в тъмнината...

Приморско м.03.1986

© Калин Найденов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красиво е,аз също се видях в тези стихове! 6
  • Браво чудесно е..Хубаво е да откриваш себе си в чужди произведения
  • Невероятно е 6 от мен
  • Браво и на теб! Чудесна кореспонденция!
  • Лежиш и гледаш в тъмнината,
    а в тишината чувам твоят глас.
    Смехът извира от душата,
    примесва се със твоят плач.

    Дочувам твоят хрип за помощ
    и ето виж...подавам ти ръка.
    Къс обич от душата си ти давам,
    за да свети в твойта тъмнина.

    Поздрави за стиха!
Предложения
: ??:??