12.06.2006 г., 11:14

Тишина

Поезия » Философска

1.3K 0 5

В Т Ъ М Н И Н А Т А

Лежа и гледам в тъмнината,
а през главата ми летят,
летят рояци мисли, мимолетно спрели,
а след тях – в душата тишина...
Като удавник пляскам в нея,
не мога да извикам – нямам глас!
Хриптя аз тихо: “Помощ! Помощ!”,
а ехото ми връща нечий смях...
Аз зная чий е този смях –
това ме смазва, но какво да правя?
Дори не знам защо крещя...
Лежа и гледам в тъмнината...

Приморско м.03.1986

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

petinka67 (Петя Кръстева)

Красиво е,аз също се видях в тези стихове! 6

2006-06-14T15:34:12+03:00
Steisi (Анастасия Башликова)

Браво чудесно е..Хубаво е да откриваш себе си в чужди произведения

2006-06-12T17:27:26+03:00
metalkata (Блек)

Невероятно е 6 от мен

2006-06-12T16:09:25+03:00
kalin_n (Калин Найденов)

Браво и на теб! Чудесна кореспонденция!

2006-06-12T13:00:10+03:00
LYCKI (Росица Петрова)

Лежиш и гледаш в тъмнината,
а в тишината чувам твоят глас.
Смехът извира от душата,
примесва се със твоят плач.

Дочувам твоят хрип за помощ
и ето виж...подавам ти ръка.
Къс обич от душата си ти давам,
за да свети в твойта тъмнина.

Поздрави за стиха!

2006-06-12T11:37:48+03:00