Jun 12, 2006, 11:14 AM

Тишина

1.3K 0 5
В Т Ъ М Н И Н А Т А

Лежа и гледам в тъмнината,
а през главата ми летят,
летят
рояци мисли, мимолетно спрели,
а след тях – в душата тишина...
Като удавник пляскам в нея,
не мога да извикам – нямам глас!
Хриптя аз тихо: “Помощ! Помощ!”,
а ехото ми връща нечий смях...
Аз зная чий е този смях –
това ме смазва, но какво да правя?
Дори не знам защо крещя...
Лежа и гледам в тъмнината...

Приморско
м.03.1986

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калин Найденов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красиво е,аз също се видях в тези стихове! 6
  • Браво чудесно е..Хубаво е да откриваш себе си в чужди произведения
  • Невероятно е 6 от мен
  • Браво и на теб! Чудесна кореспонденция!
  • Лежиш и гледаш в тъмнината,
    а в тишината чувам твоят глас.
    Смехът извира от душата,
    примесва се със твоят плач.

    Дочувам твоят хрип за помощ
    и ето виж...подавам ти ръка.
    Къс обич от душата си ти давам,
    за да свети в твойта тъмнина.

    Поздрави за стиха!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...