Jun 12, 2006, 11:14 AM

Тишина

1.3K 0 5
В Т Ъ М Н И Н А Т А

Лежа и гледам в тъмнината,
а през главата ми летят,
летят
рояци мисли, мимолетно спрели,
а след тях – в душата тишина...
Като удавник пляскам в нея,
не мога да извикам – нямам глас!
Хриптя аз тихо: “Помощ! Помощ!”,
а ехото ми връща нечий смях...
Аз зная чий е този смях –
това ме смазва, но какво да правя?
Дори не знам защо крещя...
Лежа и гледам в тъмнината...

Приморско
м.03.1986

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калин Найденов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красиво е,аз също се видях в тези стихове! 6
  • Браво чудесно е..Хубаво е да откриваш себе си в чужди произведения
  • Невероятно е 6 от мен
  • Браво и на теб! Чудесна кореспонденция!
  • Лежиш и гледаш в тъмнината,
    а в тишината чувам твоят глас.
    Смехът извира от душата,
    примесва се със твоят плач.

    Дочувам твоят хрип за помощ
    и ето виж...подавам ти ръка.
    Къс обич от душата си ти давам,
    за да свети в твойта тъмнина.

    Поздрави за стиха!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...