13 mar 2007, 19:20

Тишина

Poesía

863 0 8

Да бъде тишина, желая днес... да бъде тишина, желая вечно... Днес кръвта ми тихо изтича... вик от болка след себе си... светлината в мен помита... Диханието Сърцето напуска... нощ над мен вечна се спуска... Мрак вече душата желае... болката в душата ми дълбае... Утеха кръвта ми днес дари... една последна сълза ми подари. Черна яма в мен е Сърцето, пламък от черни сълзи е нощта. Къде... къде ми отиде лицето... защо обърна ми гръб Любовта?!!! Последна дума в мрака... Тишина нека те целуна... ... О, Богинъо на Смъртта!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Незабравима (Кремена Стоева)

Много ми хареса този стих!
Знам,че е изтъкан от болка,но все пак е прекрасен!
Поздрав от мен!

2007-03-14T17:42:05+02:00
Sirius (Пламен Йовчев)

Сърцето ми е мъртво и много скоро аз ще го погреба.Този стих беше последния му вик преди да се превърне в тишина.Остана ми само болката... и моята сестра.Моля се тя да има силата да остане до мен.Вече нямам нищо.Бъди до мен Герда... страхувам се.

2007-03-14T09:28:27+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

"Къде... къде ми отиде лицето...
защо обърна ми гръб Любовта?!!!
Последна дума в мрака... Тишина
нека те целуна...
... О, Богинъо на Смъртта!!!"
Пълно противоречие е при теб.
Ти целуваш падналият ангел и богинята на смърта.
Светлината няма общо с тъмнината Пламене, доброто не е лошо нито злото е добро.

2007-03-13T22:22:21+02:00
zlati_ival (Златка Вълкова)

Много тежки стихове пишеш, Пламене.

2007-03-13T22:09:14+02:00
velina (Велина)

Дерзай, момче младо!

2007-03-13T22:01:21+02:00

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0