Mar 13, 2007, 7:20 PM

Тишина

  Poetry
865 0 8
Да бъде тишина, желая днес...
да бъде тишина, желая вечно...
Днес кръвта ми тихо изтича...
вик от болка след себе си...
светлината в мен помита...

Диханието Сърцето напуска...
нощ над мен вечна се спуска...
Мрак вече душата желае...
болката в душата ми дълбае...
Утеха кръвта ми днес дари...
една последна сълза ми подари.

Черна яма в мен е Сърцето,
пламък от черни сълзи е нощта.
Къде... къде ми отиде лицето...
защо обърна ми гръб Любовта?!!!
Последна дума в мрака... Тишина
нека те целуна...
... О, Богинъо на Смъртта!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламен Йовчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ми хареса този стих!
    Знам,че е изтъкан от болка,но все пак е прекрасен!
    Поздрав от мен!
  • Сърцето ми е мъртво и много скоро аз ще го погреба.Този стих беше последния му вик преди да се превърне в тишина.Остана ми само болката... и моята сестра.Моля се тя да има силата да остане до мен.Вече нямам нищо.Бъди до мен Герда... страхувам се.
  • "Къде... къде ми отиде лицето...
    защо обърна ми гръб Любовта?!!!
    Последна дума в мрака... Тишина
    нека те целуна...
    ... О, Богинъо на Смъртта!!!"
    Пълно противоречие е при теб.
    Ти целуваш падналият ангел и богинята на смърта.
    Светлината няма общо с тъмнината Пламене, доброто не е лошо нито злото е добро.
  • Много тежки стихове пишеш, Пламене.
  • Дерзай, момче младо!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...