Mar 13, 2007, 7:20 PM

Тишина 

  Poetry
672 0 8
Да бъде тишина, желая днес... да бъде тишина, желая вечно... Днес кръвта ми тихо изтича... вик от болка след себе си... светлината в мен помита... Диханието Сърцето напуска... нощ над мен вечна се спуска... Мрак вече душата желае... болката в душата ми дълбае... Утеха кръвта ми днес дари... една последна сълза ми подари. Черна яма в мен е Сърцето, пламък от черни сълзи е нощта. Къде... къде ми отиде лицето... защо обърна ми гръб Любовта?!!! Последна дума в мрака... Тишина нека те целуна... ... О, Богинъо на Смъртта!!!

© Пламен Йовчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много ми хареса този стих!
    Знам,че е изтъкан от болка,но все пак е прекрасен!
    Поздрав от мен!
  • Сърцето ми е мъртво и много скоро аз ще го погреба.Този стих беше последния му вик преди да се превърне в тишина.Остана ми само болката... и моята сестра.Моля се тя да има силата да остане до мен.Вече нямам нищо.Бъди до мен Герда... страхувам се.
  • "Къде... къде ми отиде лицето...
    защо обърна ми гръб Любовта?!!!
    Последна дума в мрака... Тишина
    нека те целуна...
    ... О, Богинъо на Смъртта!!!"
    Пълно противоречие е при теб.
    Ти целуваш падналият ангел и богинята на смърта.
    Светлината няма общо с тъмнината Пламене, доброто не е лошо нито злото е добро.
  • Много тежки стихове пишеш, Пламене.
  • Дерзай, момче младо!
  • страхотно е! Браво
  • Нямам думи.Много е хубаво!
  • много ми хареса!БРАВО
Random works
: ??:??