13 мар. 2007 г., 19:20

Тишина

Поэзия

867 0 8

Да бъде тишина, желая днес... да бъде тишина, желая вечно... Днес кръвта ми тихо изтича... вик от болка след себе си... светлината в мен помита... Диханието Сърцето напуска... нощ над мен вечна се спуска... Мрак вече душата желае... болката в душата ми дълбае... Утеха кръвта ми днес дари... една последна сълза ми подари. Черна яма в мен е Сърцето, пламък от черни сълзи е нощта. Къде... къде ми отиде лицето... защо обърна ми гръб Любовта?!!! Последна дума в мрака... Тишина нека те целуна... ... О, Богинъо на Смъртта!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Незабравима (Кремена Стоева)

Много ми хареса този стих!
Знам,че е изтъкан от болка,но все пак е прекрасен!
Поздрав от мен!

2007-03-14T17:42:05+02:00
Sirius (Пламен Йовчев)

Сърцето ми е мъртво и много скоро аз ще го погреба.Този стих беше последния му вик преди да се превърне в тишина.Остана ми само болката... и моята сестра.Моля се тя да има силата да остане до мен.Вече нямам нищо.Бъди до мен Герда... страхувам се.

2007-03-14T09:28:27+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

"Къде... къде ми отиде лицето...
защо обърна ми гръб Любовта?!!!
Последна дума в мрака... Тишина
нека те целуна...
... О, Богинъо на Смъртта!!!"
Пълно противоречие е при теб.
Ти целуваш падналият ангел и богинята на смърта.
Светлината няма общо с тъмнината Пламене, доброто не е лошо нито злото е добро.

2007-03-13T22:22:21+02:00
zlati_ival (Златка Вълкова)

Много тежки стихове пишеш, Пламене.

2007-03-13T22:09:14+02:00
velina (Велина)

Дерзай, момче младо!

2007-03-13T22:01:21+02:00