2 ene 2008, 13:26

Тишина 

  Poesía » Otra
659 0 14

 

Откривах я нейде сред думите,

в междустишията някъде там,

а след като нахвърлях римите,

си тръгвах мълчалив и сам.

 

Чувах я навред сред природата,

като ехо в немия балкан,

сред печалния зов на совата,

озвучил природния храм.

 

Усещах я пак сред вълните,

в набързо скования сал,

като спомен останал от дните,

когато на брега съм стоял.

 

И сега я виждам във сянката,

бездумното мое отражение,

разказвайки нещо на вятъра,

с пантомимно тихо движение.

 

© Леонид Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??