Jan 2, 2008, 1:26 PM

Тишина 

  Poetry » Other
660 0 14

 

Откривах я нейде сред думите,

в междустишията някъде там,

а след като нахвърлях римите,

си тръгвах мълчалив и сам.

 

Чувах я навред сред природата,

като ехо в немия балкан,

сред печалния зов на совата,

озвучил природния храм.

 

Усещах я пак сред вълните,

в набързо скования сал,

като спомен останал от дните,

когато на брега съм стоял.

 

И сега я виждам във сянката,

бездумното мое отражение,

разказвайки нещо на вятъра,

с пантомимно тихо движение.

 

© Леонид Стоянов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??