Тишина
Откривах я нейде сред думите,
в междустишията някъде там,
а след като нахвърлях римите,
си тръгвах мълчалив и сам.
Чувах я навред сред природата,
като ехо в немия балкан,
сред печалния зов на совата,
озвучил природния храм.
Усещах я пак сред вълните,
в набързо скования сал,
като спомен останал от дните,
когато на брега съм стоял.
И сега я виждам във сянката,
бездумното мое отражение,
разказвайки нещо на вятъра,
с пантомимно тихо движение.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Леонид Стоянов Все права защищены
