Тишина...

28 nov 2009, 22:33

Poesía » De amor

1008 0 4

Думите са пропаст от сатен,
като куки нежно ме раздират.
Далеч е времето от мен,
а думите – не щат да спират!
Очите ми тъмнеят изгревно
пред тъгата на признанието.
Нима е писано и мислено
да съм като мълчанието?
Преглътни ме с малко лудост.
Капчици смълчана самота.
Усмивката е мойта другост,
лицето ми е... тишина! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Тишина...

Искате да прочетете повече?

Propuestas