~iSkRiCa~ (Свобода)
99 141
28.11.2009 г., 22:33 ч.

Тишина... 

  Поезия » Любовна
890 0 4

Думите са пропаст от сатен,

като куки нежно ме раздират.

Далеч е времето от мен,

а думите – не щат да спират!

 

Очите ми тъмнеят изгревно

пред тъгата на признанието.

Нима е писано и мислено

да съм като мълчанието?

 

Преглътни ме с малко лудост.

Капчици смълчана самота.
Усмивката е мойта другост,

лицето ми е... тишина!

 

В света ти колко струват

хилядите ми признания?

Очите се преструват,

че липсват им желания...

© Свобода Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??