~iSkRiCa~ (Свобода)
99 141
Nov 28, 2009, 10:33 PM

Тишина... 

  Poetry » Love
986 0 4
Думите са пропаст от сатен,
като куки нежно ме раздират.
Далеч е времето от мен,
а думите – не щат да спират!
Очите ми тъмнеят изгревно
пред тъгата на признанието.
Нима е писано и мислено
да съм като мълчанието?
Преглътни ме с малко лудост.
Капчици смълчана самота.
Усмивката е мойта другост,
лицето ми е... тишина! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Свобода All rights reserved.

Random works
: ??:??