Тишина
Обичам забързания град.
Обичам да пада и мрак.
Обичам шумния площад
вечер да гасне в светъл прах.
В приказка аз май живея,
приказният град е тъмни улички и къщи.
Град, превърнат в приказен свят,
звездите, небето, локвите.
Обичам нощем аз да ставам,
излизам на балкона и дълго гледам
булеварда, дето сутрин натоварен шуми,
уличките пусти с блещукащи светлини.
Събуждам се, а спомен чезне в тъмнината,
бодра крачка напред върви,
тъй безшумно и тихо
тя размива тишината.
И ето, отново всичко блесва
и дойде нов ден,
и ето, всичко кресва,
автобуси, хора и аз дори.
© Ралица Велева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Аз съм начинаеща , а и това стихотворение не е написано в момент на муза,просто се събудих миналата нощ , видях гледката,а на сутринта си опитах да я опиша.
-
И аз като Жорето...
Опитай се да си го редактираш - ритъмът спъва, римата... Абе има какво да му се оправя. -
хареса ми картината ... думичките също ... но не и подредбата им ...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
пиши, чети на глас, обръщай думи и редове, пак чети и в един момент ще стане.
успех!