rali4kaaa (Ралица Велева)
21 7
22.01.2009 г., 9:07 ч.

Тишина 

  Поезия » Пейзажна
784 0 4

Обичам забързания град.
Обичам да пада и мрак.
Обичам шумния площад
вечер да гасне в светъл прах.

 

В приказка аз май живея,
приказният град е тъмни улички и къщи.
Град, превърнат в приказен свят,
звездите, небето, локвите.

 

Обичам нощем аз да ставам,
излизам на балкона и дълго гледам
булеварда, дето сутрин натоварен шуми,
уличките пусти с блещукащи светлини.

 

Събуждам се, а спомен чезне в тъмнината,
бодра крачка напред върви,
тъй безшумно и тихо
тя размива тишината.

 

И ето, отново всичко блесва
и дойде нов ден,
и ето, всичко кресва,
автобуси, хора и аз дори.

© Ралица Велева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "стихотворението" не ти се е получило точно стихотворение. даже... изобщо.
    пиши, чети на глас, обръщай думи и редове, пак чети и в един момент ще стане.
    успех!
  • Аз съм начинаеща , а и това стихотворение не е написано в момент на муза,просто се събудих миналата нощ , видях гледката,а на сутринта си опитах да я опиша.
  • И аз като Жорето...
    Опитай се да си го редактираш - ритъмът спъва, римата... Абе има какво да му се оправя.
  • хареса ми картината ... думичките също ... но не и подредбата им ...
Предложения
: ??:??