Тишина
1K
0
4
Обичам забързания град.
Обичам да пада и мрак.
Обичам шумния площад
вечер да гасне в светъл прах.
В приказка аз май живея,
приказният град е тъмни улички и къщи.
Град, превърнат в приказен свят,
звездите, небето, локвите.
Обичам нощем аз да ставам,
излизам на балкона и дълго гледам
булеварда, дето сутрин натоварен шуми,
уличките пусти с блещукащи светлини.
Събуждам се, а спомен чезне в тъмнината,
бодра крачка напред върви,
тъй безшумно и тихо
тя размива тишината.
И ето, отново всичко блесва
и дойде нов ден,
и ето, всичко кресва,
автобуси, хора и аз дори.
© Ралица Велева All rights reserved.
