3 ago 2023, 11:51

Тишина и топлина…

  Poesía
471 5 10

Ще усетиш моята ръка

и дъха ми, полъха в косите.

Устни, нежна топлина.

Нощ, създадена в мечтите.

Сякаш в тази тишина

нежно се докосват струните.

Там в безкрая си звезда,

колко са излишни думите.

Аз съм целият до теб.

Облак и горяща клада.

Аромат на борова гора.

Пулсът на една наслада.

Тялото ти – шепнеща река,

в дланите на бреговете.

Чувство за небесна свобода.

Щастие от боговете.

Знам, вселената искри.

Ти разтапяш се като снежинка.

Стон и после: ,,Миг поспри!"

Танц на звездната прашинка.

Следва взрив и светлина.

Цялата изгаряш в нея.

Влиза в твоята душа

Пеперудената фея.

 

Тишина и топлина…

Знаеш, че ще бъда твой!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гедеон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Изгубих се във твоите редове ! AVE, майсторе !
  • Сигурно си прав. След последния взрив една тишина е настанала, не можем да се чуем, но това е друго... Остана ми думата "взрив" като най-силно отражение на емоцията в стиха, така го почувствах. За мен се разсипа, за мен... иначе щях да продължа да се чудя.
  • Благодаря на всички за коментарите.
    Краси, след взрив винаги настава тишина и топлина, от каквото и естество да е взрива. Светло и тъмно става, когато на теб самият ти светне А тайнствеността не се разсипва от категоричност, защото при взаимност винаги има категоричност.
  • Тази категоричност в самия край, разсипа цялата тайнственост ще продължа да мисля, кога след взрив става светло и кога тъмно. Уют и отдаденост.
  • Да, думите са излишни...

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...