3.08.2023 г., 11:51

Тишина и топлина…

469 5 10

Ще усетиш моята ръка

и дъха ми, полъха в косите.

Устни, нежна топлина.

Нощ, създадена в мечтите.

Сякаш в тази тишина

нежно се докосват струните.

Там в безкрая си звезда,

колко са излишни думите.

Аз съм целият до теб.

Облак и горяща клада.

Аромат на борова гора.

Пулсът на една наслада.

Тялото ти – шепнеща река,

в дланите на бреговете.

Чувство за небесна свобода.

Щастие от боговете.

Знам, вселената искри.

Ти разтапяш се като снежинка.

Стон и после: ,,Миг поспри!"

Танц на звездната прашинка.

Следва взрив и светлина.

Цялата изгаряш в нея.

Влиза в твоята душа

Пеперудената фея.

 

Тишина и топлина…

Знаеш, че ще бъда твой!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гедеон Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Изгубих се във твоите редове ! AVE, майсторе !
  • Сигурно си прав. След последния взрив една тишина е настанала, не можем да се чуем, но това е друго... Остана ми думата "взрив" като най-силно отражение на емоцията в стиха, така го почувствах. За мен се разсипа, за мен... иначе щях да продължа да се чудя.
  • Благодаря на всички за коментарите.
    Краси, след взрив винаги настава тишина и топлина, от каквото и естество да е взрива. Светло и тъмно става, когато на теб самият ти светне А тайнствеността не се разсипва от категоричност, защото при взаимност винаги има категоричност.
  • Тази категоричност в самия край, разсипа цялата тайнственост ще продължа да мисля, кога след взрив става светло и кога тъмно. Уют и отдаденост.
  • Да, думите са излишни...

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...