Жабокът (Гедеон)
351 2134
3.08.2023 г., 11:51 ч.

Тишина и топлина… 

  Поезия
254 5 10

Ще усетиш моята ръка

и дъха ми, полъха в косите.

Устни, нежна топлина.

Нощ, създадена в мечтите.

Сякаш в тази тишина

нежно се докосват струните.

Там в безкрая си звезда,

колко са излишни думите.

Аз съм целият до теб.

Облак и горяща клада.

Аромат на борова гора.

Пулсът на една наслада.

Тялото ти – шепнеща река,

в дланите на бреговете.

Чувство за небесна свобода.

Щастие от боговете.

Знам, вселената искри.

Ти разтапяш се като снежинка.

Стон и после: ,,Миг поспри!"

Танц на звездната прашинка.

Следва взрив и светлина.

Цялата изгаряш в нея.

Влиза в твоята душа

Пеперудената фея.

 

Тишина и топлина…

Знаеш, че ще бъда твой!

© Гедеон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Изгубих се във твоите редове ! AVE, майсторе !
  • Сигурно си прав. След последния взрив една тишина е настанала, не можем да се чуем, но това е друго... Остана ми думата "взрив" като най-силно отражение на емоцията в стиха, така го почувствах. За мен се разсипа, за мен... иначе щях да продължа да се чудя.
  • Благодаря на всички за коментарите.
    Краси, след взрив винаги настава тишина и топлина, от каквото и естество да е взрива. Светло и тъмно става, когато на теб самият ти светне А тайнствеността не се разсипва от категоричност, защото при взаимност винаги има категоричност.
  • Тази категоричност в самия край, разсипа цялата тайнственост ще продължа да мисля, кога след взрив става светло и кога тъмно. Уют и отдаденост.
  • Да, думите са излишни...
  • Взаимност!
    Много ми хареса, Вальо.
    🙂
  • Много красиво и чувствено!
  • Много красиво!
  • Готино.
    Поздравявам те.
  • Много чувствено и красиво стихотворение!
Предложения
: ??:??