Aug 3, 2023, 11:51 AM

Тишина и топлина…

  Poetry
473 5 10

Ще усетиш моята ръка

и дъха ми, полъха в косите.

Устни, нежна топлина.

Нощ, създадена в мечтите.

Сякаш в тази тишина

нежно се докосват струните.

Там в безкрая си звезда,

колко са излишни думите.

Аз съм целият до теб.

Облак и горяща клада.

Аромат на борова гора.

Пулсът на една наслада.

Тялото ти – шепнеща река,

в дланите на бреговете.

Чувство за небесна свобода.

Щастие от боговете.

Знам, вселената искри.

Ти разтапяш се като снежинка.

Стон и после: ,,Миг поспри!"

Танц на звездната прашинка.

Следва взрив и светлина.

Цялата изгаряш в нея.

Влиза в твоята душа

Пеперудената фея.

 

Тишина и топлина…

Знаеш, че ще бъда твой!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гедеон All rights reserved.

Comments

Comments

  • Изгубих се във твоите редове ! AVE, майсторе !
  • Сигурно си прав. След последния взрив една тишина е настанала, не можем да се чуем, но това е друго... Остана ми думата "взрив" като най-силно отражение на емоцията в стиха, така го почувствах. За мен се разсипа, за мен... иначе щях да продължа да се чудя.
  • Благодаря на всички за коментарите.
    Краси, след взрив винаги настава тишина и топлина, от каквото и естество да е взрива. Светло и тъмно става, когато на теб самият ти светне А тайнствеността не се разсипва от категоричност, защото при взаимност винаги има категоричност.
  • Тази категоричност в самия край, разсипа цялата тайнственост ще продължа да мисля, кога след взрив става светло и кога тъмно. Уют и отдаденост.
  • Да, думите са излишни...

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...