10 mar 2009, 13:52

Тишината

  Poesía » Otra
688 0 3

 

Тишината

пак докарва спомени.

Топли и студени,

близки и далечни,

тъжни,

влажни,

мрачни

и престорени.

Тишината

пак докарва спомени.

От никъде не идва шум.

Дали това е всичко?

Тишина...

Дали това е всичко?

Ето първите лъчи

изгряват.

Събужда се шума -

хармония от звуци.

Разтърсваща промяна.

Промяна,

във която няма тишина

и няма пак лъжи,

потънали във прах

ненужни спомени.

Животът продължава -

Вечно.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...