10 мар. 2009 г., 13:52

Тишината

687 0 3

 

Тишината

пак докарва спомени.

Топли и студени,

близки и далечни,

тъжни,

влажни,

мрачни

и престорени.

Тишината

пак докарва спомени.

От никъде не идва шум.

Дали това е всичко?

Тишина...

Дали това е всичко?

Ето първите лъчи

изгряват.

Събужда се шума -

хармония от звуци.

Разтърсваща промяна.

Промяна,

във която няма тишина

и няма пак лъжи,

потънали във прах

ненужни спомени.

Животът продължава -

Вечно.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...