Mar 10, 2009, 1:52 PM

Тишината

  Poetry » Other
686 0 3

 

Тишината

пак докарва спомени.

Топли и студени,

близки и далечни,

тъжни,

влажни,

мрачни

и престорени.

Тишината

пак докарва спомени.

От никъде не идва шум.

Дали това е всичко?

Тишина...

Дали това е всичко?

Ето първите лъчи

изгряват.

Събужда се шума -

хармония от звуци.

Разтърсваща промяна.

Промяна,

във която няма тишина

и няма пак лъжи,

потънали във прах

ненужни спомени.

Животът продължава -

Вечно.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Костов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...