Тишината
пак докарва спомени.
Топли и студени,
близки и далечни,
тъжни,
влажни,
мрачни
и престорени.
Тишината
пак докарва спомени.
От никъде не идва шум.
Дали това е всичко?
Тишина...
Дали това е всичко?
Ето първите лъчи
изгряват.
Събужда се шума -
хармония от звуци.
Разтърсваща промяна.
Промяна,
във която няма тишина
и няма пак лъжи,
потънали във прах
ненужни спомени.
Животът продължава -
Вечно.
© Явор Костов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
