16 abr 2017, 8:55

Тишината 

  Poesía » Civil
370 1 1

Тишината я има
в делник и в празник.
От човека взима
думите празни.
И чуеш ли я,
знаеш, че няма лъжи.

 

Далеч от хората
с моите близки.
Оставих умората
в храстите ниски.
И вечерта всеки 
над другия ще бди.

 

Празник е, светъл ден.
И душата е щастлива.
Какво ми трябва на мен? –
една любов красива.
И светът ще е споделен,
и земята под мен – жива.

© Явор Перфанов Todos los derechos reservados

2017

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??