Тишината
Тишината я има
в делник и в празник.
От човека взима
думите празни.
И чуеш ли я,
знаеш, че няма лъжи.
Далеч от хората
с моите близки.
Оставих умората
в храстите ниски.
И вечерта всеки
над другия ще бди.
Празник е, светъл ден.
И душата е щастлива.
Какво ми трябва на мен? –
една любов красива.
И светът ще е споделен,
и земята под мен – жива.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Явор Перфанов Все права защищены
