Тишината я има
в делник и в празник.
От човека взима
думите празни.
И чуеш ли я,
знаеш, че няма лъжи.
Далеч от хората
с моите близки.
Оставих умората
в храстите ниски.
И вечерта всеки
над другия ще бди.
Празник е, светъл ден.
И душата е щастлива.
Какво ми трябва на мен? –
една любов красива.
И светът ще е споделен,
и земята под мен – жива.
© Явор Перфанов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
