Тишината я има
в делник и в празник.
От човека взима
думите празни.
И чуеш ли я,
знаеш, че няма лъжи.
Далеч от хората
с моите близки.
Оставих умората
в храстите ниски.
И вечерта всеки
над другия ще бди.
Празник е, светъл ден.
И душата е щастлива.
Какво ми трябва на мен? –
една любов красива.
И светът ще е споделен,
и земята под мен – жива.
© Явор Перфанов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
