10 jun 2014, 19:31

Тишината е път

1K 0 9

В тишината на своето вътрешно чуване,

докъдето дълбоко заглъхват тревогите.

На предела на всяко мисловно пътуване,

там душата се ражда да следва посоките,

 

не които светът принудително иска,

а онези копнежи и в сън неизречени.

Само трепетно чакани до поискване

и избухнали в своя различна обреченост.

 

И се случва мигът на духовно израстване.

Тишината е път за съдбовно откриване.

Всяка мисъл е знак за реално напасване

между ум и душа... до мечтаното сливане.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Маги, за точните коментари. Умееш да усещаш чувствата и в моята душа.
  • тишината е път и към себе си и към всичко било
    и отминало, към светлото утро, което отново ще дойде..
    благословена тишина...
  • "Тишината е път" е мъдра сентенция.
    Впечатли ме и ще я запомня, Ивелина.
  • Благодаря, Кръстина, за насърчителните думи!
  • "И се случва мигът на духовно израстване.

    Тишината е път за съдбовно откриване.

    Всяка мисъл е знак за реално напасване

    между ум и душа... до мечтаното сливане."
    ................................................................
    Много вярно и жизнеутвърждаващо звучи, прекрасен стих, много ми хареса! Красиви и стилни метафори! Поздрави!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...