10 июн. 2014 г., 19:31

Тишината е път

999 0 9

В тишината на своето вътрешно чуване,

докъдето дълбоко заглъхват тревогите.

На предела на всяко мисловно пътуване,

там душата се ражда да следва посоките,

 

не които светът принудително иска,

а онези копнежи и в сън неизречени.

Само трепетно чакани до поискване

и избухнали в своя различна обреченост.

 

И се случва мигът на духовно израстване.

Тишината е път за съдбовно откриване.

Всяка мисъл е знак за реално напасване

между ум и душа... до мечтаното сливане.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Маги, за точните коментари. Умееш да усещаш чувствата и в моята душа.
  • тишината е път и към себе си и към всичко било
    и отминало, към светлото утро, което отново ще дойде..
    благословена тишина...
  • "Тишината е път" е мъдра сентенция.
    Впечатли ме и ще я запомня, Ивелина.
  • Благодаря, Кръстина, за насърчителните думи!
  • "И се случва мигът на духовно израстване.

    Тишината е път за съдбовно откриване.

    Всяка мисъл е знак за реално напасване

    между ум и душа... до мечтаното сливане."
    ................................................................
    Много вярно и жизнеутвърждаващо звучи, прекрасен стих, много ми хареса! Красиви и стилни метафори! Поздрави!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...