10.06.2014 г., 19:31

Тишината е път

996 0 9

В тишината на своето вътрешно чуване,

докъдето дълбоко заглъхват тревогите.

На предела на всяко мисловно пътуване,

там душата се ражда да следва посоките,

 

не които светът принудително иска,

а онези копнежи и в сън неизречени.

Само трепетно чакани до поискване

и избухнали в своя различна обреченост.

 

И се случва мигът на духовно израстване.

Тишината е път за съдбовно откриване.

Всяка мисъл е знак за реално напасване

между ум и душа... до мечтаното сливане.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Маги, за точните коментари. Умееш да усещаш чувствата и в моята душа.
  • тишината е път и към себе си и към всичко било
    и отминало, към светлото утро, което отново ще дойде..
    благословена тишина...
  • "Тишината е път" е мъдра сентенция.
    Впечатли ме и ще я запомня, Ивелина.
  • Благодаря, Кръстина, за насърчителните думи!
  • "И се случва мигът на духовно израстване.

    Тишината е път за съдбовно откриване.

    Всяка мисъл е знак за реално напасване

    между ум и душа... до мечтаното сливане."
    ................................................................
    Много вярно и жизнеутвърждаващо звучи, прекрасен стих, много ми хареса! Красиви и стилни метафори! Поздрави!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...