Индиана (Криси) Индиана (Криси)
1 218
13 abr 2008, 17:16

Тишината и... самотата

  Poesía » Otra
1.9K 0 33

 

Тишината прогледа във мен.

Някак тъжно, с едното око.

В моя поглед попадна във плен,

нещо счупи се, звънна стъкло...

Тънка струйка, червенo пропъпли.

Сви се в гърлото, стегна го в обръч...

Исках цвете във мен да напъпи...

Та нали вън е Пролет, ухае на обич?

Тишината ли? Стар мой приятел.

Тъй добре се разбираме с нея.

Тя не лъже, не става предател.

Само... чувствата в нея немеят.

Ще я пусна на воля из мене.

Пък дано се насити на мисли.

Самотата пък - мътни я взели,

все у нас ли уютно ще кисне?! 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Криси Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • blackberry (Александра Михалева)
    blackberry (Александра Михалева)
    Болезнено ми дойде този стих, Криси... Много е силен! Прегръщам те и се надявам на все по-малко стихове провокирани от мрачно настроение... (въпреки, че са прекрасни).
  • Индиана (Криси)
    Индиана (Криси)
    Приятели, благодаря ви! А на Павли специални благодарности за прекрасния стих!!! Също и на Дочето и Симеон!
    С обич!
  • Napolitano (Валентин Желязков)
    Napolitano (Валентин Желязков)
    Йессссс!!!! Мноого е яко!
  • димитрова (Лилия Нейкова)
    димитрова (Лилия Нейкова)
    Криси,много е силно.Много ми хареса!
  • andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)
    andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)
    "Самотата пък - мътни я взели,
    все у нас ли уютно ще кисне?!"

    Не. За малко дойде ми на гости.
    С тишината се спря – в ръкостискане.
    После вратата реши да залости.
    За предателство тихо изкиска се.
    И по нервите плъзна червеното.
    Разбунтувани чувствата скочиха.
    Звънна стъкло. Неродената
    се роди пак във Пролет и с Обич.
    Несамотност й казват. Изстрадана...
    От самотност се ражда. С предателство
    Ще ти я пратя по вятъра, пък дано
    й протегнеш ръка за приятелство!

    Стихът ти е прекрасен! Прегръщам те!!!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9