Индиана (Криси)
1 218

13 abr 2008, 17:16

Тишината и... самотата

Poesía » Otra

1.9K 0 33

Тишината прогледа във мен.

Някак тъжно, с едното око.

В моя поглед попадна във плен,

нещо счупи се, звънна стъкло...

Тънка струйка, червенo пропъпли.

Сви се в гърлото, стегна го в обръч...

Исках цвете във мен да напъпи...

Та нали вън е Пролет, ухае на обич?

Тишината ли? Стар мой приятел.

Тъй добре се разбираме с нея.

Тя не лъже, не става предател.

Само... чувствата в нея немеят.

Ще я пусна на воля из мене.

Пък дано се насити на мисли.

Самотата пък - мътни я взели,

все у нас ли уютно ще кисне?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

blackberry (Александра Михалева)

Болезнено ми дойде този стих, Криси... Много е силен! Прегръщам те и се надявам на все по-малко стихове провокирани от мрачно настроение... (въпреки, че са прекрасни).

2008-04-29T10:47:13+03:00
Индиана (Криси)

Приятели, благодаря ви! А на Павли специални благодарности за прекрасния стих!!! Също и на Дочето и Симеон!
С обич!

2008-04-25T01:14:55+03:00
Napolitano (Валентин Желязков)

Йессссс!!!! Мноого е яко!

2008-04-24T23:51:49+03:00
димитрова (Лилия Нейкова)

Криси,много е силно.Много ми хареса!

2008-04-21T12:25:38+03:00
andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)

"Самотата пък - мътни я взели,
все у нас ли уютно ще кисне?!"

Не. За малко дойде ми на гости.
С тишината се спря – в ръкостискане.
После вратата реши да залости.
За предателство тихо изкиска се.
И по нервите плъзна червеното.
Разбунтувани чувствата скочиха.
Звънна стъкло. Неродената
се роди пак във Пролет и с Обич.
Несамотност й казват. Изстрадана...
От самотност се ражда. С предателство
Ще ти я пратя по вятъра, пък дано
й протегнеш ръка за приятелство!

Стихът ти е прекрасен! Прегръщам те!!!

2008-04-21T00:54:59+03:00

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0