Тишината прогледа във мен.
Някак тъжно, с едното око.
В моя поглед попадна във плен,
нещо счупи се, звънна стъкло...
Тънка струйка, червенo пропъпли.
Сви се в гърлото, стегна го в обръч...
Исках цвете във мен да напъпи...
Та нали вън е Пролет, ухае на обич?
Тишината ли? Стар мой приятел.
Тъй добре се разбираме с нея.
Тя не лъже, не става предател.
Само... чувствата в нея немеят. ...